Нашият град
Историята на нашия град Съединение
Старото име на град Съединение е село Голямо Конаре. През 1885 г. голямоконарци, начело с войводата Чардафон Велики, вземат дейно участие в Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Затова днес градът носи гордото име Съединение, а датата 5 септември е обявена за празник на общината.
Приносът и събитието от национално значение в целокупната българска история, дължащи се до голяма степен на голямоконарци, е акта на Съединението от 1885 година на Княжество България и Източна Румелия. Този факт има особено място в националната ни история както сам по себе си, носещ протеста на всички българи срещу несправедливостите от Берлинският конгрес, така и изтласква имената на Петър Шилев, Стоян Средев, Чардафон Велики, Недялка Шилева, Поп Иван Генов, Поп Тодор Райков, на висотата на националният пиедестал. Съединението от 1885 година стана възможно благодарение на патриотизма на гореизброените личности, но в никакъв случай не трябва да забравяме и дълбоката убеденост на всеки един голямоконарец в диалектическата правилност за единение на род, култура и вяра. Ако конницата начело с Чардафон Велики, тръгнала на 5 Септември 1885 година от Голямо Конаре, на 6 Септември с помощта на пловдивския гарнизон извърши историческото си призвание и връщайки се с бившия генерал- губернатор Гавраил Кръстевич към Голямо Конаре, тя направи нещо много повече, в душите и паметта на хората тя продължи естествения си път към Голготата и стигна до степента на националното безсмъртие. Този исторически факт дава достойният повод с Указ № 828 от септември 1969 година на Президиума на Народното събрание на Народна Република България, село Голямо Конаре да бъде преименувано в град Съединение.
В древността земите, са били населени от траките, за което свидетелстват множествотонадгробни и други могили. При редица археологически разкопки в района са открити странни монети и древни съдове, датиращи от 4-3век преди новата ера. Създаването на самото селище става по време на османското владичество. По исторически данни районът е бил благоприятен за отглеждане на коне. Имало е голям чифлик за отглеждане на коне за османската армия. С течение на времето много от селяните, работещи в чифлика, се заселили в района му. Така то се превърнало в най-голямото селище в околността и било наречено село Голямо Конаре. Будните голямоконарци участват активно в борбата за извоюване на духовна и национална независимост – откриват килийно училище, построяват църква, създават читалище. Тук апостолът на свободата Васил Левски намира благодатна почва за изграждането на революционнен комитет, съставен от ревностни привърженици на идеята за национална независимост. Голямо Конаре, като център на Овчехълмската административна околия е било седелище на всички учреждения на околията. През 1901 година тя е била закрита. Селата Смилец и Дюлево са предадени към Панагюрската околия, Овчеполци и Тополидол към Пазарджишка, а всички останали са били причислени към Пловдивската околия. Голямоконарската околия е била закрита административно-полицейски, но финансово, стопански, банково, училищно-просветно та е продължила съществуването си.
Централният площад, който сега е наречен "Съединение", преди се е наричал с простото име "Поляна. И сега болшинството от населението на гр. Съединение все още го назовава със старото му название, което е историческо. Там на 5 септември 1885 година е прогласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Всред "Поляната" е имало могила. Названието "Поляната" вероятно е дадено, защото около могилата не е било обрасло с гора, както другаде. По-късно могилата е била разкопана и околностите изравнени, за да заслужи това название. На "Поляната" са ставали сборищата и се е играело хоро, както и сега се играе при празнуване на празника на града – 5 септември и при други народни тържества и празници.
Изборът на кмет ставал в черковния двор. Одобряван бил старият кмет в противен случай бил избиран нов. Старият кмет предавал печата (меура) и кметския скиптър на новоизбрания. Имало и един ятаган, с който новоназначеният кмет съсичал куче пред насъбралото се множество, което съсичане е символизирало смелостта и правдата, с която новият кмет ще направлява селските работи.
Традиционно вероизповедание на територията на община Съединение е източното православие. Това се потвърждава от архитектурата и факта, че църквите, строени по време на османското владичество са вкопани. На територията на общината съществуват в малки размери и други вероизповедания, а именно католицизъм и ислямл
Читалищата са единствените културни институции в Община Съединение. В общината функционират 10 читалища и една музейна сбирка, която се намира в гр. Съединение. Целта им е да задоволяват потребностите на населението свързани с: o развитие и обогатяване на културния живот; o запазване на българските обичаи и традиции; o разширяване знанията на населението и приобщаването му към ценностите на науката, изкуството и културата; o възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание; o формиране на етническа и религиозна толерантност;
От читалищата в общината най-старо е Народно читалище "Съединение"- гр. Съединение, основано през 1875 година. Негови основатели са: Ламби Атанасов- пръв председател, даскал Еню Бекирски, свещеник Иван Генов, Петър Антов, Петко Лапков, Д. Герджийски и други.Сградата е построена през 1956 година със средства от самооблагане, доброволен труд от населението и дарение от Недялка Шилева- героиня от Съединението.
През годините са развивани основно библиотечната дейност, художествената самодейност, културно- масова дейност. Библиотеката при читалището разполага с 18 500 тома книги. Поддържат се седем танцови състава и две вокални групи.
Понастоящем частният бизнес е водещия двигател в икономическото развитие на общината. Той навлезе в почти всички отрасли на стопанството, като във всеки един от тях се появиха конкуриращи се фирми. Този факт от своя страна води след себе си изграждането на една по- устойчива и гъвкава икономическа среда в общината.